харакири

Речник на българския език

харакѝри съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • харакире
  • харъкире
  • харъкири
  • хъракире
  • хъракири
  • хъръкире
  • хъръкири

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ра-ки-ри
членувано ха-ра-ки-ри-то
мн.ч. ха-ра-ки-ри-та
членувано ха-ра-ки-ри-та-та