хапче

Речник на българския език

ха̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ха̀пчета, ср. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; таблетка. Хапчета против простуда.

Грешни изписвания (1)

  • хапчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хап-че
членувано хап-че-то
мн.ч. хап-че-та
членувано хап-че-та-та