хапещ

Речник на българския език

1. ха̀пещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хапешт
  • хапишт
  • хапищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ха-пещ
непълен член ха-пе-щия
пълен член ха-пе-щи-ят
ж. р. ха-пе-ща
членувано ха-пе-ща-та
ср. р. ха-пе-що
членувано ха-пе-що-то
мн. ч. ха-пе-щи
членувано ха-пе-щи-те

2. хапещ — сег. деят. прич. м. р.

хапещ е производна форма на хапя (сег. деят. прич. м. р.).