хапване

Речник на българския език

ха̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хапвани
  • хапвъне
  • хапвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хап-ва-не
членувано хап-ва-не-то
мн.ч. хап-ва-ния
членувано хап-ва-ни-я-та