хапане

Речник на българския език

ха̀пане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. ха̀пя

Грешни изписвания (3)

  • хапани
  • хапъне
  • хапъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-па-не
членувано ха-па-не-то
мн.ч. ха-па-ния
членувано ха-па-ни-я-та