ханче

Речник на българския език

ха̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. хан

Грешни изписвания (1)

  • ханчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хан-че
членувано хан-че-то
мн.ч. хан-че-та
членувано хан-че-та-та