халтура

Речник на българския език

халту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг.
1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея. Това не е театър, а халтура.
2. Странична работа за допълнителни средства. Работя халтура, защото парите не стигат.
прил. халту̀рен, халту̀рна, халту̀рно, мн. халту̀рни.

Грешни изписвания (3)

  • халтуръ
  • хълтура
  • хълтуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хал-ту-ра
членувано хал-ту-ра-та
мн.ч. хал-ту-ри
членувано хал-ту-ри-те
звателна форма