хаймануване

Речник на българския език

хаймануване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хай-ма-ну-ва-не
членувано хай-ма-ну-ва-не-то
мн.ч. хай-ма-ну-ва-ния
членувано хай-ма-ну-ва-ни-я-та