хайвер

Речник на българския език

хайвѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Яйца на риба. Рибата си хвърли хайвера.
2. Яйцата на риба, приготвени и използвани като ястие. Чер хайвер. Разбит хайвер.
3. Предястие от майонеза и грис, което по вид наподобява риби яйца.
прил. хайвѐрен, хайвѐрена, хайвѐрено, мн. хайвѐрени.
Пращам за зелен хайвер.Разг. Пренебр. Безогледно излъгвам.

Грешни изписвания (1)

  • хъйвер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хай-вер
непълен член хай-ве-ра
пълен член хай-ве-рът
мн.ч. хай-ве-ри
членувано хай-ве-ри-те
бройна форма хай-ве-ра
звателна форма