хаджия

Речник на българския език

хаджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. хаджѝи, м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).
прил. хаджѝйски, хаджѝйска, хаджѝйско, мн. хаджѝйски.

Грешни изписвания (3)

  • хаджиъ
  • хъджиъ
  • хъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-джия
непълен член ха-джи-я-та
пълен член ха-джи-я-та
мн.ч. ха-джии
членувано ха-джи-и-те
бройна форма ха-джии
звателна форма ха-джи-йо