хаван

Речник на българския език

хава̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хава̀ни, (два) хава̀на, м. Дълбока здрава чаша (метална или дървена) с чук за начукване на бисквити, орехи, подправки, лекарства и др.
същ. умал. хава̀нче, мн. хава̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • хъван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ван
непълен член ха-ва-на
пълен член ха-ва-нът
мн.ч. ха-ва-ни
членувано ха-ва-ни-те
бройна форма ха-ва-на
звателна форма