хабене

Речник на българския език

хабѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хабени
  • хъбене
  • хъбени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-бе-не
членувано ха-бе-не-то
мн.ч. ха-бе-ния
членувано ха-бе-ни-я-та