фъстък

Речник на българския език

фъстъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. фъстъ̀ци, (два) фъстъ̀ка, м.
1. Кореноплодно растение с черупчести ядливи плодове ядки.
2. Плодът на това растение. Обичам фъстъци.
3. Прен. Разг. Дребен човек. Виж го какъв фъстък е!
прил. фъстъ̀чен, фъстъ̀чена, фъстъ̀чено, мн. фъстъ̀чени (в 1 и 2 знач.). Фъстъчена торта.

Грешни изписвания (1)

  • фастък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фъс-тък
непълен член фъс-тъ-ка
пълен член фъс-тъ-кът
мн.ч. фъс-тъ-ци
членувано фъс-тъ-ци-те
бройна форма фъс-тъ-ка
звателна форма