дребосък

Речник на българския език

дребосъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. дребосъ̀ци, м. Дребен (в 1, 2 и 4 знач.) човек. Ей, дребосък! В културата той е дребосък.

Грешни изписвания (3)

  • дребусък
  • дрибосък
  • дрибусък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дре-бо-сък
непълен член дре-бо-съ-ка
пълен член дре-бо-съ-кът
мн.ч. дре-бо-съ-ци
членувано дре-бо-съ-ци-те
бройна форма дре-бо-съ-ци
звателна форма дре-бо-съ-ко