фучене

Речник на българския език

фучѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. фуча̀

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • фочене
  • фочени
  • фучени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фу-че-не
членувано фу-че-не-то
мн.ч. фу-че-ния
членувано фу-че-ни-я-та