фуркет

Речник на българския език

фуркѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фуркѐти, (два) фуркѐта, м. Широка и голяма фиба за прикрепване на коса, обикн. в кок.

Грешни изписвания (1)

  • форкет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фур-кет
непълен член фур-ке-та
пълен член фур-ке-тът
мн.ч. фур-ке-ти
членувано фур-ке-ти-те
бройна форма фур-ке-та
звателна форма