фугиране

Речник на българския език

фугѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • фогиране
  • фогирани
  • фогиръне
  • фогиръни
  • фугирани
  • фугиръне
  • фугиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фу-ги-ра-не
членувано фу-ги-ра-не-то
мн.ч. фу-ги-ра-ния
членувано фу-ги-ра-ни-я-та