фуга

Речник на българския език

фу̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фу̀ги, ж. Разстояние между зидани тухли, камъни, лепени плочки и др., обикн. запълнено с някаква смес; междина.

Грешни изписвания (1)

  • фугъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фу-га
членувано фу-га-та
мн.ч. фу-ги
членувано фу-ги-те
звателна форма