фруктиера

Речник на българския език

фруктиѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фруктиѐри, ж. Специален съд за поднасяне на плодове.

Грешни изписвания (7)

  • фроктеера
  • фроктееръ
  • фроктиера
  • фроктиеръ
  • фруктеера
  • фруктееръ
  • фруктиеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фрук-ти-е-ра
членувано фрук-ти-е-ра-та
мн.ч. фрук-ти-е-ри
членувано фрук-ти-е-ри-те
звателна форма