фронтон

Речник на българския език

фронто̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фронто̀ни, (два) фронто̀на, м. Релефно пано над входа или на предната част на сграда. Оригинален фронтон.

Грешни изписвания (1)

  • фрунтон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фрон-тон
непълен член фрон-то-на
пълен член фрон-то-нът
мн.ч. фрон-то-ни
членувано фрон-то-ни-те
бройна форма фрон-то-на
звателна форма