фронтови

Речник на българския език

1. фронтовѝ прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

вж. фронт

Грешни изписвания (3)

  • фронтуви
  • фрунтови
  • фрунтуви

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фрон-то-ви
непълен член фрон-то-вия
пълен член фрон-то-ви-ят
ж. р. фрон-то-ва
членувано фрон-то-ва-та
ср. р. фрон-то-во
членувано фрон-то-во-то
мн. ч. фрон-то-ви
членувано фрон-то-ви-те

2. фронтови — мн. ч.

фронтови е производна форма на фронтов (мн. ч.).