франт

Речник на българския език

франт съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

фра̀нтът, фра̀нта, мн. фра̀нтове, м. Разг. Остар. Човек, който винаги се облича изискано, наконтено; конте.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. франт
непълен член фран-та
пълен член фран-тът
мн.ч. фран-то-ве
членувано фран-то-ве-те
бройна форма фран-то-ве
звателна форма фран-те