фрактура

Речник на българския език

фракту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — счупване на кост.

Грешни изписвания (3)

  • фрактуръ
  • фръктура
  • фръктуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фрак-ту-ра
членувано фрак-ту-ра-та
мн.ч. фрак-ту-ри
членувано фрак-ту-ри-те
звателна форма