фортуна

Речник на българския език

форту̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж. само ед. Остар. Орис, участ, съдба.

Грешни изписвания (3)

  • фортунъ
  • фуртуна
  • фуртунъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фор-ту-на
членувано фор-ту-на-та
мн.ч. фор-ту-ни
членувано фор-ту-ни-те
звателна форма