формообразувателен

Речник на българския език

формообразува̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фор-мо-об-ра-зу-ва-те-лен
непълен член фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-ния
пълен член фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-ни-ят
ж. р. фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-на
членувано фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-на-та
ср. р. фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-но
членувано фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-но-то
мн. ч. фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-ни
членувано фор-мо-об-ра-зу-ва-тел-ни-те