фонтан

Речник на българския език

фонта̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фонта̀ни, (два) фонта̀на, м. Декоративно съоръжение с течаща, обикн. нагоре, вода.

Грешни изписвания (1)

  • фунтан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фон-тан
непълен член фон-та-на
пълен член фон-та-нът
мн.ч. фон-та-ни
членувано фон-та-ни-те
бройна форма фон-та-на
звателна форма