фоничен

Речник на българския език

фонѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • фоничин
  • фуничен
  • фуничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фо-ни-чен
непълен член фо-нич-ния
пълен член фо-нич-ни-ят
ж. р. фо-нич-на
членувано фо-нич-на-та
ср. р. фо-нич-но
членувано фо-нич-но-то
мн. ч. фо-нич-ни
членувано фо-нич-ни-те