фонетика

1. фонѐтика — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

ж., само ед. Спец. Част от езикознанието — наука за говорните звукове и за звуковия състав на езика.
прил. фонетѝчен, фонетѝчна, фонетѝчно, мн. фонетѝчни. Фонетичен кабинет.
прил. фонетѝчески, фонетѝческа, фонетѝческо, мн. фонетѝчески. Фонетически запис.

Грешни изписвания (7)

фонетека
фонетекъ
фонетикъ
фунетека
фунетекъ
фунетика
фунетикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		фо-не-ти-ка
ед.ч.	членувано	фо-не-ти-ка-та
мн.ч.		фо-не-ти-ки
мн.ч.	членувано	фо-не-ти-ки-те
звателна форма		—

2. фонетика — ед. ч. непълен член

фонетика е производна форма на фонетик (ед. ч. непълен член).

3. фонетика — бройна форма

фонетика е производна форма на фонетик (бройна форма).