фолклор

Речник на българския език

фолкло̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Устното народно творчество, създадено през вековете — песни, приказки, пословици, анекдоти и др.
прил. фолкло̀рен, фолкло̀рна, фолкло̀рно, мн. фолкло̀рни. Фолклорен ансамбъл.

Грешни изписвания (1)

  • фулклор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фол-к-лор
непълен член фол-к-ло-ра
пълен член фол-к-ло-рът
мн.ч. фол-к-ло-ри
членувано фол-к-ло-ри-те
бройна форма фол-к-ло-ра
звателна форма