фокусче

Речник на българския език

фокусче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фо-кус-че
членувано фо-кус-че-то
мн.ч. фо-кус-че-та
членувано фо-кус-че-та-та