флора

Речник на българския език

фло̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Част от природата, която обхваща растителния свят.

Грешни изписвания (1)

  • флоръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фло-ра
членувано фло-ра-та
мн.ч. фло-ри
членувано фло-ри-те
звателна форма