флирт

Речник на българския език

флирт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

флѝртът, флѝрта, мн. флѝртове, (два) флѝрта, м. Леко любовно увлечение, игра; ухажване. Обичам флиртовете.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. флирт
непълен член флир-та
пълен член флир-тът
мн.ч. флир-то-ве
членувано флир-то-ве-те
бройна форма флир-та
звателна форма