ухажване

Речник на българския език

уха̀жване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • охажване
  • охажвани
  • охажвъне
  • охажвъни
  • ухажвани
  • ухажвъне
  • ухажвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ухаж-ва-не
членувано ухаж-ва-не-то
мн.ч. ухаж-ва-ния
членувано ухаж-ва-ни-я-та