флейта

Речник на българския език

флѐйта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. флѐйти, ж. Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си.

Грешни изписвания (1)

  • флейтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. флей-та
членувано флей-та-та
мн.ч. флей-ти
членувано флей-ти-те
звателна форма