фланг
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
фла̀нгът, фла̀нга, мн. фла̀нгове, (два) фла̀нга, м. Лява или дясна крайна част на войска, строй, редица и под. Имат слаб ляв фланг.
прил. фла̀нгов, фла̀нгова, фла̀нгово, мн. фла̀нгови.
прил. фла̀нгов, фла̀нгова, фла̀нгово, мн. фла̀нгови.
Грешни изписвания (1)
- фланк
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | фланг | |
|---|---|---|
| непълен член | флан-га | |
| пълен член | флан-гът | |
| мн.ч. | флан-го-ве | |
| членувано | флан-го-ве-те | |
| бройна форма | флан-га | |
| звателна форма | — | |