флакон

Речник на българския език

флако̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. флако̀ни, (два) флако̀на, м. Затварящо се шишенце за парфюм или лекарство. Красиво изработен флакон.
същ. умал. флако̀нче, мн. флако̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • флъкон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фла-кон
непълен член фла-ко-на
пълен член фла-ко-нът
мн.ч. фла-ко-ни
членувано фла-ко-ни-те
бройна форма фла-ко-на
звателна форма