финиширане

Речник на българския език

финишѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • фенеширане
  • фенеширани
  • фенеширъне
  • фенеширъни
  • фениширане
  • фениширани
  • фениширъне
  • фениширъни
  • финеширане
  • финеширани
  • финеширъне
  • финеширъни
  • финиширани
  • финиширъне
  • финиширъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ни-ши-ра-не
членувано фи-ни-ши-ра-не-то
мн.ч. фи-ни-ши-ра-ния
членувано фи-ни-ши-ра-ни-я-та