финиш

Речник на българския език

фѝниш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фѝниши, (два) фѝниша, м.
1. Заключителна част на скоростно спортно състезание.
2. Финал (във 2 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • финеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ниш
непълен член фи-ни-ша
пълен член фи-ни-шът
мн.ч. фи-ни-ши
членувано фи-ни-ши-те
бройна форма фи-ни-ша
звателна форма