финитен

Речник на българския език

финитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фи-ни-тен
непълен член фи-нит-ния
пълен член фи-нит-ни-ят
ж. р. фи-нит-на
членувано фи-нит-на-та
ср. р. фи-нит-но
членувано фи-нит-но-то
мн. ч. фи-нит-ни
членувано фи-нит-ни-те