фиников

Речник на българския език

финѝков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

финѝкова, финѝково, мн. финѝкови, прил.
Финикова палма. — Палма с разперени листа и със сладки плодове — фурми.

Грешни изписвания (7)

  • феников
  • феникув
  • финикув
  • феникоф
  • феникуф
  • финикоф
  • финикуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фи-ни-ков
непълен член фи-ни-ко-вия
пълен член фи-ни-ко-ви-ят
ж. р. фи-ни-ко-ва
членувано фи-ни-ко-ва-та
ср. р. фи-ни-ко-во
членувано фи-ни-ко-во-то
мн. ч. фи-ни-ко-ви
членувано фи-ни-ко-ви-те