филолог

Речник на българския език

филоло̀г съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

мн. филоло̀зи, м. Специалист по филология.

Грешни изписвания (5)

  • фелолок
  • фелулок
  • филолок
  • филулок
  • фиолог

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-ло-лог
непълен член фи-ло-ло-га
пълен член фи-ло-ло-гът
мн.ч. фи-ло-ло-зи
членувано фи-ло-ло-зи-те
бройна форма фи-ло-ло-зи
звателна форма