филигран

Речник на българския език

филигра̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м, само ед. Фина бижутерска техника, при която от метална нишка (сребърна или златна) се изработва подобен на нежна дантела мотив.
прил. филигра̀нен, филигра̀нна, филигра̀нно, мн. филигра̀нни. Филигранна изработка.

Грешни изписвания (3)

  • фелегран
  • фелигран
  • филегран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-лиг-ран
непълен член фи-лиг-ра-на
пълен член фи-лиг-ра-нът
мн.ч. фи-лиг-ра-ни
членувано фи-лиг-ра-ни-те
бройна форма фи-лиг-ра-на
звателна форма