фибрин

Речник на българския език

фибрѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Белтъчно вещество, получено от фибриногена на кръвната плазма под действието на тромбина в процеса на кръвосъсирване. Фибринът се разгражда до серия от продукти под действието на плазмина в процеса на фибринолиза.

Грешни изписвания (1)

  • фебрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фиб-рин
непълен член фиб-ри-на
пълен член фиб-ри-нът
мн.ч. фиб-ри-ни
членувано фиб-ри-ни-те
бройна форма фиб-ри-на
звателна форма