фестон

Речник на българския език

фесто̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фесто̀ни, (два) фесто̀на, м.
1. Украшение по края на дреха, покривка и др. с дъговидна форма.
2. Архитектурно, скулптурно и др. украшение във вид на падащи гирлянди от цветя.

Грешни изписвания (1)

  • фистон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фес-тон
непълен член фес-то-на
пълен член фес-то-нът
мн.ч. фес-то-ни
членувано фес-то-ни-те
бройна форма фес-то-на
звателна форма