фенотипен

Речник на българския език

фенотипен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фе-но-ти-пен
непълен член фе-но-тип-ния
пълен член фе-но-тип-ни-ят
ж. р. фе-но-тип-на
членувано фе-но-тип-на-та
ср. р. фе-но-тип-но
членувано фе-но-тип-но-то
мн. ч. фе-но-тип-ни
членувано фе-но-тип-ни-те