феномен

Речник на българския език

феномѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. феномѐни, (два) феномѐна, м.
1. Явление. Този феномен е добре известен.
2. Необичайно, свръхестествено явление или същество със свръхестествени способности.

Грешни изписвания (3)

  • фенумен
  • финомен
  • финумен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фе-но-мен
непълен член фе-но-ме-на
пълен член фе-но-ме-нът
мн.ч. фе-но-ме-ни
членувано фе-но-ме-ни-те
бройна форма фе-но-ме-на
звателна форма