феникс

Речник на българския език

1. фѐникс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фѐникси, (два) фѐникса, м. В митологията — птица, която се самозаражда, възкръсва от собствената си пепел.

Грешни изписвания (1)

  • фенекс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фе-никс
непълен член фе-ник-са
пълен член фе-ник-сът
мн.ч. фе-ник-си
членувано фе-ник-си-те
бройна форма фе-ник-са
звателна форма

2. Фѐникс град (тип 198) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Фенекс