фаянс

Речник на българския език

фая̀нс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Керамична маса от глина с примеси на гипс и др.
2. Съвкупност от изделия от такъв материал. Купувам си фаянс.
прил. фая̀нсов, фая̀нсова, фая̀нсово, мн. фая̀нсови. Фаянсови плочки.

Грешни изписвания (1)

  • фъянс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-янс
непълен член фа-ян-са
пълен член фа-ян-сът
мн.ч. фа-ян-си
членувано фа-ян-си-те
бройна форма фа-ян-са
звателна форма