фарче

Речник на българския език

фарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фар-че
членувано фар-че-то
мн.ч. фар-че-та
членувано фар-че-та-та