фармацевт

Речник на българския език

фармацѐвт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фармацѐвти, м. Специалист по фармация; аптекар.

Грешни изписвания (7)

  • фармацефт
  • фармъцевт
  • фармъцефт
  • фърмацевт
  • фърмацефт
  • фърмъцевт
  • фърмъцефт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фар-ма-цевт
непълен член фар-ма-цев-та
пълен член фар-ма-цев-тът
мн.ч. фар-ма-цев-ти
членувано фар-ма-цев-ти-те
бройна форма фар-ма-цев-та
звателна форма